Село Смилян е едно от най-старите селища в Средните Родопи. Намира се на 15 км югоизточно от областния център – гр. Смолян, на 250 км от столицата София, на 100 км южно от Пловдив и на 25 км от курорта Пампорово. Разположено е на двата бряга на река Арда, на 820-850 м. надморска височина.
Смоляните са славянско племе, населявало Средните и Западните Родопи. Смоляните са се заселили в земите си вероятно през VII-VIII век. През 837 г., когато племето вдигнало бунт против централната византийска власт, в тяхна подкрепа българският кан Пресиян, съместно с наместника си кавкан Исбул, навлязъл в Родопите, преминал земите на смоляните и стигнал до град Филипи в Беломорието. При управлението на цар Симеон Велики смоляните окончателно станали част от българската народност.
Името на село Смилян идва от създателите му - славянски племена СМОЛЕНИ. Реално името на селото е било Смолен. Възможно е името на селото да произлиза и от мюсюлманското лично име Исмил (Исмаил). В турските регистри селото е записвано като Исмилян. След завладяването на България от османските нашественици настъпват тежки времена за жителите на селото. Историята помни героичното отстояване на християнската вяра от жителите на селото и техния духовен водач - епископ Висарион Смоленски, убит жестоко от турците през 1662 г.