Ефес е бил един от най-важните и древни гръцкиградове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, днес недалеч от турския бряг на Егейско море, а в античността е бил на самия бряг при устието на река Кючук Мендерес, която с времето запълва залива и градът вече не е на морето.
Славата на Ефес се дължи в голяма степан на местния култ към източната богиня на плодородието, с времето отъждествена с гръцката богиня Артемида. Поклонението на богинята се извършва от незапомнени времена, но през първата половина на 6 век пр.н.е. започва строителство на храм на Артемида, превърнал се в едно от седемте чудеса на античния свят.
Градът е основан като пристанище на брега на Егейско море и бързо се развива вследствие на търговията. Към 500 г. е пренесен на хълма Айясолук близо до днешния град Селчук, тъй като заливът се запълнил с наноси. Впоследствие морето продължило да отстъпва и това става причина за упадъка на града. Земетресения и свлачища окончателно погребват руините и така ги съхраняват за археолозите. В днешно време развалините на Ефеса, в голямата си част реконструирани, се намират на около 6 километра от морския бряг на седловината между два хълма.
Ефес и неговите жители се споменават многократно в Деяния на апостолите (Acta Apostolorum). Ефеската църква фигурира в Откровение на Йоан като една от седемте църкви на Апокалипсиса.
Първите археологически разкопки са направени през 1869 г. от английски учени, които разкриват града на хълма, преместен там от Лизимах и така светът научава за красотата на античния град. В днешно време археологическата зона на Ефес заема над десет километра в околностите на турския град Селчук, в чийто музей са събрани уникалните находки.
Околностите на града били населени още през неолита, за което свидетелстват разкопки на могилите Арвалъ и Кукуричи
При разкопки от последните години са намерени селища от ранната бронзова епоха на хълма Аязулук. В 1954 г. недалеч от развалините на базиликата на Св. Йоан е намерено гробище от микенския период (1500 – 1400 г. пр.н.е.). Сред находките има керамични изделия .
Според хетски източници градът се наричал Апаса (Апаша), откъдето произлиза по-късното Ефес, и за кратко е столица на конфедерация или царство Арцава, враждебно на хетите и съюзник на ахейците.
След хетския период в края на бронзовата епоха Ефес е столица на неголямата карийска държава, след което тук пристигат и се заселват йонийски гърци от Атина.
До превземането на града от царя на Лидия Крез през 560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с храма на Артемида(Артемизион) – едно от седемте чудеса на древния свят, построен на ново и през 296 г. пр.н.е. от царя на Тракия Лизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 пр.н.е. до 133 пр.н.е. влиза в състава на Пергамското царство, а след 133 г. пр.н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес („Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?“ // Деяния на апостолите19:35), както и с „Послание на св. ап. Павел до Ефесяни“. Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви („До ангела на ефеската църква“ // Откровение на Йоан 2:1 – 7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово Св. Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.
През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, а през 449 г. там се състоява т.нар. „разбойнически“ събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През 1090 г., малко преди Първия кръстоносен поход, Ефес е превзет от селджуките. Близко до града, по време на османите, е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селджук (Selçuk).
Археологическите изследвания в Ефес започват през 19 век с търсенето на останките на храма на Артемида от англичанина Джон Ууд, изпратен от Британския музей. При това се откриват първите участъци от древния град. След края на 19 век планомерни разкопки провеждат главно археолози от основания от Ото Бендорф Австрийски археологически институт и разкриват обширни райони на града, предимно обществени здания, но също така и големи частни домове, между които т.нар. „къщи на склона“ (на южния сенчест склон на хълма), в които се намират ценни мозайки.
Австрийските археолози провеждат реставрационни работи по съвременна методология, отчасти след конгреси на специалисти. Така например монументалната Библиотека на Целз (Celsus) от 2 век е реставрирана при използване на оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като „черга от парчета“. След голямото земетресение се налага някои ценни сгради, като храмът на Адриан и двата театъра да бъдат частично реконструирани по метода анастилоза. Една от тях е тази, която е описана в Деянията на апостолите, в сцената с апостол Павел и търговците на религиозни предмети.
Междувременно тези реставрирани сгради, както и църквата Св. Богородица (на събора от 431 г.), стават притегателни туристически обекти. На фасадата на Библиотеката на Целз се установява за пръв път на римска постройка лека извивка, която прави вида на зданието по-изящно. Подобно нещо е известно дотогава само при старогръцки храмове.
Важни археологически находки от преди сто години се намират днес във виенския дворец Хофбург – Ephesos Museum. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи в близост до разкопките – например в Селджук.
