Версайският дворец е една от бившите резиденции на френските крале. Намира се в град Версай, днес предградие на Париж, регион Ил дьо Франс.
Версайският дворец е един от най-известните дворци в Европа, тясно свързан с живота и управлението на Луи XIV, известен като Кралят Слънце.
Най-ранното споменаване на името Версай е в документ от 1038 г., отнасящо се до село Версай. През 1575 г. феодалното владение на Версай е купено от Албер де Гонди, натурализиран флорентинец, който е поканил Луи XIII на няколко ловни излета в горите около Версай. Доволен от мястото, Луи ХІІІ нарежда изграждането на ловна хижа през 1624 г. Осем години по-късно кралят получава феодалното владение на Версай от семейството Гонди и започва да разширява замъка. Тази структура ще се превърне в ядрото на новия дворец. По време на управлението на наследника на Луи XIII, Луи XIV, дворецът се превръща в един от най-големите дворци в света. След договора от Неймеген през 1678 г., Луи ХІV започва постепенно да премества двора във Версай. Дворът официално се установява там на 6 май 1682 г.
Изграждането на двореца било поръчано от краля през 1661 г. на архитект Луи льо Во като реставрация и разширение на по-стар, малък дворец. Работата на льо Во се базира на изцяло нов строителен и естетически подход, поради което още след началния етап сградата се превръща в сензация.
Втората фаза от строителството (надграждане) започва през 1668 г., при което се пристрояват нови сгради около тронната зала. Третата, последна кампания ангажира над 30 000 работници и занаятчии и продължава цяло десетилетие.
След построяването му Кралят Слънце премества седалището си от Париж във Версай. При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването ѝ.
През 19 – 20 век дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.
След като Ники Тропетски губи благоразположението на краля през 1661 г., Луи конфискува имотите му и наема талантливите архитекти Льо Во, Льо Нотр и Льо Брун, които са работили за величествения замък Во-льо-Виконт на Фуке, да работят по новите строителни кампании на Версай и на други места. Във Версай има четири строителни кампании.
Първата строителна кампания (1664 – 1668) започва с Plaisirs de l'Île enchantée (Удоволствията на омагьосания остров), празненство, което се провело между 7 и 13 май 1664 г. Направени са промени в замъка и градините, за да се настанят 600 гости, поканени на партито.
Втората строителна кампания (1669 – 1672) била открита с подписването на Аахенски мирен договор, който слага край на Деволюционната война. По време на тази кампания, замъкът започва да променя външния си вид. Най-важната промяна в замъка е ловната хижа на Луи XIII. Изключителното в проектирането и изграждането на кралските апартаменти е, че стаите в двата апартамента са с едни и същи конфигурация и размери, новаторство във френския дворцов дизайн. Както големият кралски апартамент, така и апартаментът на кралицата формират седем стаи с анфиладен план. Декорацията на помещенията, която се провеждала под ръководството на Льо Брун, изобразява „героичните действия на царя“ и са представени в алегорична форма от действията на исторически личности от античното минало (Александър Велики, Август, Кир, и т.н.). С подписването на Неймегенския договор от 1678 г., което слага край на френско-холандската война.
Третата строителна кампания във Версай започва (1678 – 1684) под ръководството на архитекта Жул Ардуен-Мансар. Версайският дворец придобва много, от това което виждаме днес. В допълнение към Огледалната зала, Ардуен-Мансар проектира северното и южното крило, както и Оранжерията. Льо Брун се заема не само с интериора на новите попълнения на двореца, но си и сътрудничи с Льо Нотър в озеленяването на градините на двореца. Скоро след разгрома в Деветгодишната война (1688 – 1697), Луи XIV предприема последната си строителна кампания във Версай.
Четвъртата строителна кампания (1699 – 1710) се концентрира почти изцяло върху изграждането на кралския параклис, проектиран също от Ардуен-Мансар и завършен от Робер де Кот. Има и някои изменения в кралския апартамент, а именно изграждането на Салона с биволско око и кралската спалня. Със завършването на параклиса през 1710 г. почти всички строителни дейности във Версай прекъсват; строителството няма да бъде възобновено до управлението на Луи XV двадесет години по-късно.
По време на царуването на Луи XV във Версай е извършено преустройство, проектирано от Луи Льо Во и неговия помощник Пол Шатал, но не в размерите, наблюдавани при Луи XIV. Първият проект през 1722 г. бил завършването на Салона на Херкулес на първия етаж в двореца. Приносът на Луи XV са малкият кралски апартамент, отделенията на дамите, апартаментът на дофина и апартаментът на дофината на приземния етаж, както и двата частни апартамента на Луи ХV – малкият кралски апартамент на втория етаж (по-късно трансформиран в апартамента на мадам Дю Бари) и малкият кралски апартамент на третия етаж на двореца. Значителните постижения на Луи XV са изграждането на Операта и Малкия Трианон. За отбелязване е унищожаването на „Стълбището на посланиците“, единственият удобен път към кралските апартаменти, което Луи XV прави, за да създаде място за апартаменти на дъщерите си.
Градините са останали до голяма степен непроменени от времето на Луи XIV. Завършването на Фонтана на Нептун между 1738 и 1741 г. е единственото важно наследство от Луи XV.[10] Към края на царуването си Луи XV, по препоръка на Анж-Жак Габриел, започва да прекроява дворните фасади на двореца. С цел да обнови класическите фасади на входа на двореца, Луи XV започва един проект, който продължава по време на царуването на Луи XVI и приключва едва през 20 век.
Голяма част от приноса на Луи XVI към Версай е продиктувана от нереализираните проекти, оставени от дядо му. Малко след качването си на престола, Луи XVI нарежда пълно презасаждане на градините с намерение да трансформира френските градини в английски стил, станал модерен към края на 18 век. Библиотеката в двореца, игралният салон в малкия кралски апартамент и украсата на малкия апартамент за Мария-Антоанета, са сред най-добрите примери за стила от времето на Луи XVI.
Голяма част от приноса на Луи XVI към Версай е продиктувана от нереализираните проекти, оставени от дядо му. Малко след качването си на престола, Луи XVI нарежда пълно презасаждане на градините с намерение да трансформира френските градини в английски стил, станал модерен към края на 18 век. Библиотеката в двореца, игралният салон в малкия кралски апартамент и украсата на малкия апартамент за Мария-Антоанета, са сред най-добрите примери за стила от времето на Луи XVI.
Версайският дворец е най-яркият символ на една отхвърлена, но неизменно очароваща обществена система, присъща на един от най-знаменитите крале в историята – Луи XIV. Още от дете Луи XIII е запленен от тази, тогава обрасла с храсталаци местност в близост до столицата. Той избира малко възвишение с вятърна мелница на върха в старото село Версай. На запад неголямата долина всъщност е безплодна местност, напоявана от потоците на платото Сатори, осеяна с храсталаци, дървета и блата. Тя обаче граничи с гъсти гори и е много богата на най-различни видове дивеч. Запален ловец, Луи XIII поръчва да бъде изграден скромен павилион, който се разширява, и след 1630 г. се превръща в малък замък, където кралят намира покой и усамотение.
Първоначално младият Луи XIV използва Версай като допълнение към основната си резиденция в Сен Жермен ан Ле. Стремежът да затвърди едноличната си власт свързва и избора на местата, където да устрои съществуването си. Жилището е скромно, но интересът на младия крал е насочен към градините, които баща му е очертал в едри щрихи – оформена е оста изток-запад в перспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на блата. Скулптурните ваяния и играта на водоскоците оживяват творенията на бележития майстор на градинското изкуство Андре Льо Нотър.
До този момент суверенът почти не правил промени по замъка. Само възлага на първия си архитект Луи Льо Во да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер напразно се опитва да съсредоточи вниманието на краля върху завършването на Лувъра – единствено достоен да го прославя, но Луи XIV е отправил поглед към Версай. Военните успехи още повече го насърчават да се отдаде на независимостта и удоволствието от съзиданието. Льо Во започва строежа през 1668 г. Изграждането на двореца следва ритъма на победите. През 1678 г. Нимвегенския мирен договор слага край на холандската война и вече се чувства липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Тогава на мястото на старата висока тераса на Льо Во новият архитект проектира галерията с огледалата.
У Луи XIV постепенно се заражда идеята да превърне Версай в седалище на правителството. През май 1682 г. това става факт. Завършено е огромното южно крило, предназначено за апартаментите на кралското семейство. Симетрично е построено северното крило, както и крилата за министрите, помещенията за обслужващия персонал и конюшните. Параклисът е последен етап от строителните работи при управлението на Луи XIV. Построеният по заповед на краля Лебедов фонтан бил основно променен през 1671 г. и се превърнал във Фонтана на Аполон. На него богът седи в колесница, в която са впрегнати четири огнени коня. Скулптурната композиция е от олово със златно покритие. От онова време са запазени описанията на празненства, при които пълнели с вино езерата, включително и това, в което плавали действащи макети на 17 известни от историята кораби. Паркът, разположен върху 101 хектара, е забележителен с множеството си фонтани, със скулптурните творби на Ф. Жирардон и др. За 1400-те водни съоръжения в целия комплекс, украсени с 400 скулптури, били изхарчени огромни средства.
След смъртта на Луи XIV през 1715 г. наследникът му възлага на архитект Жак-Анж Габриел да надстрои в северното крило разкошен придворен оперен театър с подвижна сцена за 700 зрители. Изработката му е филигранна. Подът на овалната зала с добра акустика и позлатени резби е от трицветен мрамор. Използвана е само в изключителни случаи, защото се е осветявала от 10 000 свещи в 14 кристални полилея – лукс за държавната хазна.
Кралят Слънце имал в двореца си Огледална галерия, дълга 73 m и висока 13 m. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай, се минава през Залата на мира или Залата на войната.
Във Версайския дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.
