Монмартър е хълм в 18-ти арондисман на Париж, висок около 130 м. Прочут е с красивата си архитектура и с това, че през 19-ти и 20 век мнозина известни художници са работили там, като например Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Амедео Модиляни, Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, Салвадор Дали.

5525watermarked-IMG_20190701_213752

Името си Монмартър ( „Планината на мъчениците“) дължи на смъртта на тогавашния парижки епископ и настоящ светец покровител на Франция Сен Дьони, който е обезглавен на това място през около 250 година.
Заради височината и ветровете мястото е много подходящо за вятърни мелници. Днес от тях е останала само тази пред входа на прочутото кабаре Мулен Руж (в превод Червената мелница).

1101watermarked-IMG_20190701_204833
1121watermarked-IMG_20190701_212943
0020watermarked-IMG_20190701_212802

На върха на Монмартър се извисява базиликата Сакре кьор (Свято сърце Исусово), построена през 1874 година. От камбанарията ѝ, висока 80 метра, бие една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона. През XVII век френската монахиня Маргарита-Мария от Алакоке известява, че Бог желае да се построи храм „за слава на Неговото Божествено Сърце“. Бог показва на канонизираната по-късно за светица Своето Свято Сърце, заобиколено от огън, короновано с трънен венец, с открита кървяща рана. От вътрешността на Сърцето излиза кръст. Светицата чува Господ да казва: „Ето тук е сърцето, толкова обичано от хората, но голяма част от тях не показват нищо повече от неблагодарност, непочтителност и пренебрежение към това тайнство на любовта.“ Летописите твърдят, че това се случва на 16 юни 1675 година.

0020watermarked-IMG_20190701_220211
9909watermarked-IMG_20190701_215529
9919watermarked-IMG_20190701_220051
9929watermarked-IMG_20190701_214919

Изминават, обаче, цели две столетия, преди да започнат работите по изграждането на църквата. Двама ревностни християни – Александър-Феликс Лежантий и неговият баджанак Губер Роо де Флери дават обет да построят църква, посветена на Христовото Пресвято Сърце (Sacré Coeur). На 25 юли 1873 година Националното събрание утвърждава това богоугодно дело и го обявява за общонароден почин.
Първоначалната идея да се посвети храма на загиналите във Френско-пруската война среща упорита съпротива и е подложена на силна критика, но депутатите дават своята подкрепа на предложението.
Начинанието за построяването на храм, посветен на Пресветото сърце Иисусово получава поддръжката на множество вярващи, както и на Парижкия архиепископ Жилберт. Своята благословия изпраща и папа Пий IX. Провежда се конкурс, и в крайна сметка е приет проектът на Пол Абадие. Разходите за строителството надвишават 40 милиона франка. Те са покрити от вярващите католици чрез оригинален начин на събиране на средства – всеки може да си купи камък и на някои от блоковете (в зависимост от цената) се изписват инициалите на дарителите.

8818watermarked-IMG_20190701_220041
8808watermarked-IMG_20190701_215513
7707watermarked-IMG_20190701_215455

На 18 юни 1875 година в присъствието на маршал Мак-Магон, президент на Републиката, е направена първата копка на строежа. В основите са поставени бронзoв медальон „Франция поднася на Христос монмартърската базилика“, торбичка с френски медали от Френско-пруската война и пергамент с протокол на церемонията по основаването на Sacré Coeur. Не след дълго, обаче, cтроителните работи са прекъснати, за да се укрепи теренът, силно изровен от старите каменоломни на хълма.

6626watermarked-IMG_20190701_220637
4414watermarked-IMG_20190701_215930
5525watermarked-IMG_20190701_220606
1111watermarked-IMG_20190701_215632
5505watermarked-IMG_20190701_215426
1101watermarked-IMG_20190701_215242

Строителните работи приключват през 1914 година, но поради избухването на Първата световна война храмът е осветен чак на 16 октомври 1919 година. През този дълъг период Оноре Доме, Шарл Лене, Анри Ролин, Люсиен Ман и Луи-Жан Юло вдъхват живот на първоначалния проект, като всеки го тълкува по своему. Вдъхновението за облика на Sacre Coeur се породило от разделението на френския народ след Френската революция на, от една страна, религиозни католици, и, от друга, на демократи, секуралисти, социалисти и радикали. Този разкол станал особено явен след Френско-пруската война и последвалото въстание Парижката комуна от 1870 г. Днес се твърди, че базиликата е построена в памет на 58 000-те загинали по време на тази война. Надолу от катедралата тръгват тесни улички, които отвеждат до площад Пигал – средище на нощния живот в Париж.

0030watermarked-IMG_20190701_223144
0010watermarked-IMG_20190701_211349
8828watermarked-IMG_20190701_221001
9919watermarked-IMG_20190701_212257
8828watermarked-IMG_20190701_214908
7727watermarked-IMG_20190701_220823
6616watermarked-IMG_20190701_212058
5515watermarked-IMG_20190701_212023
3323watermarked-IMG_20190701_213437
2222watermarked-IMG_20190701_213139
9909watermarked-IMG_20190701_211240
8818watermarked-IMG_20190701_212243
7717watermarked-IMG_20190701_212144
6606watermarked-IMG_20190701_215432_1
5505watermarked-IMG_20190701_205405
3313watermarked-IMG_20190701_211929
2212watermarked-IMG_20190701_211527
8828watermarked-IMG_20190701_214908
8808watermarked-IMG_20190701_211234
7707watermarked-IMG_20190701_210924
6606watermarked-IMG_20190701_210841
4414watermarked-IMG_20190701_211943
3303watermarked-IMG_20190701_205150
5525watermarked-IMG_20190701_213752