НЕКРОПОЛ В ГИЗА
Некрополът в Гиза е разположен на платото Гиза в Египет, на западния бряг на Нил. Представлява част от Мемфиския некропол. Намира се на 9 километра от стария град Гиза и на 25 километра от Кайро. Състои се от комплекс древноегипетски погребални и религиозни паметници, между които най-значимите са Големият сфинкс, Хеопсовата пирамида, Пирамидата на Хефрен и Пирамидата на Микерин. Те са най-старият и единственият запазен до днес паметник от 7-те чудеса на Античния свят.
Хеопсовата пирамида, наречена още Великата пирамида или Голямата пирамида е най-голямата от египетските пирамиди. Тя е с първоначална височина 146,5 м и страна на основата от четирите страни 231 м, но днес е висока 138,8 м, а основата има дължина 230,4 м. Може да се каже, че е запазена почти изцяло, липсват само мраморната ѝ облицовка и 9 метра от върхът. Варовикът на пирамидата е разграбен, за да се построи Кайро. Египтолози считат, че е строена в продължение на 20 години и завършена около 2580 г. пр.н.е. Тя остава най-високата постройка в целия свят за следващите 3800 години. Въпреки че не са намерени никакви останки на фараон в нея, археолозите и египтолозите предполагат, че се касае за гробницата на египетския фараон от четвъртата династия Хуфу (познат с гръцкото си име Хеопс), управлявал Древен Египет в периода от 2606 г. пр.н.е. до 2583 г. пр.н.е. В Хеопсовата пирамида има три известни големи стаи (камери). Долната камера е издълбана в самия камък и служи за основа на пирамидата. Тя е незавършена. Така наречените кралски покои (по една стая за краля и кралицата) са разположени по-високо в структурата на пирамидата. Голямата пирамида е единствената известна пирамида, която има възходящи и низходящи коридори.
Пирамидата на Хефрен е втората по големина, тя е по-малка от Хеопсовата пирамида, но по-голяма от тази на Микерин. От трите пирамиди пирамидата на Хефрен е единствената, която все още има частично запазена оригиналната мраморна облицовка. Подобно на останалите и тя е построена от големи каменни блокове варовик, тежащи средно по около 2 тона. Дължината на страната на основата на пирамидата е 215,5 м, а височината 136.4 м. Оригиналният размер на страната на основата е 143.5 м. Наклонът ѝ е 53° 10'. Изградена е върху камък, висок 10 м, а и е малко по-стръмна от другите, затова изглежда по-висока. Хефрен (или известен още като Хафра, Кафре) е фараон от четвъртата династия, син на Хофу и баща на Микерин. Пирамидата е построена по време на неговото управление, а също така са извършени строителни работи по сфинкса. Има предположение, че именно неговото лице е изваяно на сфинкса.
Пирамидата на Микерин (гръцкото название) или Менкаура (египетското название) е съвсем скромна в сравнение с другите 2, но по показания на очевидци е най-прекрасната. Нейният обем от 260 m3 е около 1/10 от обема на Хеопсовата пирамида. Тя е най-южно разположената, най-късно построената и най-ниската от 3-те. Гробница е на фараона от четвърта династия Микерин (Менкаура). Оригиналната ѝ височина е 65,5 м, а оригиналната дължина на основата 108,4 м. Сега е висока 61 м, а дължината на страната на основата ѝ е 106 м. Изградена е от варовик и гранит. Долните 16 реда са гранит и очевидно незавършени, докато горните редове са от варовик. Вътрешността ѝ също се отличава с неединност и липсата на общ план.
Големият сфинкс представлява голяма статуя на сфинкс, символизираща фараона на Древен Египет като въплъщение на бога на слънцето Ра. Поради тази причина той гледа на изток, към посоката на изгряващото слънце. Огромната статуя с човешка глава и тяло на лъв пази покоя на фараоните, погребани в пирамидите. Липсва носът с ширина един метър. Предполага се, че е вследствие на пушечно ядро по време на битката на Наполеон с турците (1798 г.). Други версии са, че са англичаните или мамелюките. Против тези версии говорят рисунките на датски пътешественик, които представят сфинкса без нос още през 1737 г. Освен носа, липсва и брадата му, която е във формата на куб. И за нея има противоречиви данни кога точно е изчезнала. Сфинксът датира от 2500 г. пр.н.е. Човешкото лице е широко шест метра, издялано от варовик. Според класическата египтология изображението е на Хефрен – син на Хеопс. Но през 2004 г. френският археолог от български произход Васил Добрев предлага нова теория съгласно която Големият сфинкс в Гиза е построен от фараона Джедефре в чест на баща си Хеопс. Тази теория вече се споделя от редица египтолози в света.
