Дубай е столицата и най-големият град на емирство Дубай от Обединените арабски емирства. Градът е най-важният търговски и финансов център на ОАЕ и на целия Близък Изток. В периода 1954 – 1971 г. е административен център на британския протекторат Договорен Оман.
Разположен е на югоизточния бряг на Персийския залив, на югозапад от Шарджа и на североизток от Абу Даби.
Дубай е сред водещите икономически центрове в Близкия изток. През последните десетилетия на 20 век икономиката му е все по-слабо зависима от добива и преработката на нефт, като нарастващо значение имат туризмът и финансовите услуги. Към началото на 21 век Дубай привлича широко внимание с множество амбициозни строителни проекти и с организирането на няколко мащабни спортни прояви.
Възрастта на останките от древни мангрови блата намерени в близост до Дубай, е оценена на около 7 000 години. Преди около 5 000 години бреговата линия отстъпва към вътрешността на страната и добива съвременния си вид, а районът се покрива с пясък. В предислямската епоха, хората от този регион почитат бог на име Баджаи (или Баджар).
Територията, на която е разположен града, от 6 век пр.н.е. е подчинена на персийската династия на Ахеменидите, а от 3 до 6 век принадлежи на Сасанидите. През 7 век пристига исляма и територията става част от Арабския халифат. През 8 век княжество Дубай участва във въстание против наместника на халифа, вследствие на което владетелите на Дубай от средата на 8 до края на 9 век на практика са независими. Към края на 9 век те попадат под властта на Абасидите. През 13 век по тези земи нахлуват Хулагуидите. До 18 век за територията се борят Португалия, Иран, Турция, Оман, уахабитите. Венецианският търговец на перли Гасперо Балби, който пребивава по тези земи в края на 1580-те години, описва събирането на перли, споменавайки Дубай (като Dibei). От 18 век местните моряци, занимаващи се основно с каботажна търговия, са в конфликт с конкуриращата ги Британска източноиндийска компания, във връзка с което англичаните наричат района „Пиратския бряг“. През 1820 г. Източноиндийската компания, с помощта на военни сили, изпратени за борба с пиратите, налага подписването на т.н. Генерален договор, в резултат на който Оман е разделен на 3 части. Договорите от 1835, 1839, 1853 и 1892 г. довеждат до установяването на британски протекторат. От 1853 г. територията влиза в т. н. Договорен Оман.
Първите сведения за съществуването на самия град датират от 1799 г. В началото на 19 век населението на Дубай е само около 1 200 жители. Това неголямо селище е защитено от стени и форта Ал Фахиди в центъра си. До 1833 г. то влиза в състава на емирството Абу Даби. По-късно, до получаването на независимост през 1971 г., принадлежи към Договорен Оман От 1833 г. Дубай е под властта на емирите от династия Ал Мактум.
През 1835 г. Дубай като част от останалите емирства подписва примирие с Великобритания. Дубай остава под закрилата на Обединеното кралство, когато през 1892 г. е подписано допълнително споразумение. Заедно с другите градове в ОАЕ Дубай заема добро стратегическо географско разположение – на пътя за Индия, което ги превръща във важна ключова територия. Владетелите на Дубай подпомагат занаятите и търговията. Градът се превръща във важно пристанище за чуждестранните търговци (предимно индийци). До 1930 г. е известен с износа си на перли.
В течение на 19 век две катастрофи нанасят големи щети на благосъстоянието на града: през 1841 г. избухва епидемия на едра шарка, принуждавайки жителите да се преместят на изток от Дейра, а през 1894 г. пожар изпепелява Дейра, унищожавайки повечето домове. Въпреки това, географското положение на града продължава да привлича търговци от всички краища на региона. Емирът на Дубай, желаейки да привлече чуждестранни търговци, понижава данъците, което привлича търговците от Шарджа – основният търговски център на региона по това време.
Благодарение на близостта си до Иран, пристанището на Дубай привлича вниманието на чуждестранните търговци, много от които в края на краищата се заселват в Дубай, и в началото на 20 век градът вече е едно от най-важните пристанища в Персийския залив. През 1910 г. населението на града е около 10 хил. жители; но пазарът, разположен на брега от страната на Дейра, има около 350 магазина. В Дубай процъфтява производството и износа на перли и до Голямата депресия през 1930-те години, чието преодоляване по-късно е възпрепятствано от разработването в Япония на индустрии за отглеждане на перли във ферми.
Дълго време Дубай трябва да се задоволява с незначителните ползи от близостта си до богатото на петрол емирство Абу Даби, но през 1966 г. в района са открити собствени находища, макар и значително по-малки. Приходите от нефт започват да постъпват през 1969 г. Развиващата се нефтена промишленост има нужда от работна сила, която започва да пристига основно от Индия и Пакистан, в резултат на което от 1968 до 1975 г. населението на града се увеличава четири пъти. Доходите от нефт помагат за развитиета на града, но запасите около град Дубай са доста ограничени и нивото на добив не е високо: доходите от нефт са само около 5% от всички приходи. Основата на икономиката на Дубай е съставена от туризма, авиацията, недвижимите имоти, финансовите услуги.
През 1966 г. Дубай заедно с Катар се обединяват и приемат за своя парична единица риал. На 2 декември 1971 г. Дубай, Абу Даби и още пет емирства формират Обединените Арабски Емирства, след оттеглянето на Великобритания от Персийския залив през 1971 г. През 1973 г. Дубай се присъединява към останалите емирства и приема общата валута ОАЕ дирхам.
Климатът в Дубай е горещ пустинен. Летата са много горещи, ветровити и влажни, като средната максимална температура е около 41 °C, а средният нощен минимум е около 30 °C през най-горещия месец – август. Повечето дни от годината са слънчеви. Зимите са топли със средна максимална температура от 24 °C и средна минимална от 14 °C през най-студения месец – януари. Валежите се увеличават през последните няколко десетилетия, достигайки до 94,3 mm годишно. Високата влажност през лятото може да се стори неприятна за мнозина. Възможни са пясъчни бури.
Към април 2017 г. населението на Дубай възлиза на 2 773 206 души. Едва 15% от населението на Дубай е съставено от национални граждани на ОАЕ, а болшинството е съставено от емигранти, много от които са в страната от поколения или са родени в ОАЕ. Приблизително 85% от популацията на емигранти (и 71% от населението на Дубай) са азиатци, основно индийци (51%), пакистанци (16%), бангладешци (9%) и филипинци (3%). Има и голяма общност от сомалийци, наброяваща около 30 000 души. Около четвърт от населението има ирански корени. Най-голямата група западни емигранти е тази на британците – около 100 000. Средната възраст в Дубай е около 27 години.
Официалният език на Дубай е арабският, но се говорят още английски, хинди, урду, малаялам, персийски, пинджаби, тагалски. Ислямът е официалната религия на всичките седем емирства. Голяма част от местното население изповядва суни ислям. Има и малцинства от индуисти, сикхи и християни.
В центъра на града се намират храмове на Шива и Кришна. Немюсюлманите в държавата са свободни да изповядват свободно религията си, но нямат право да проповядват публично или да разпространяват религиозни материали. Правителството следва политика на търпимост спрямо чуждите религии и много рядко се намесва в религиозната им дейност.
В началото на 2001 г. започва строенето на протестантска и католическа църкви на територията на пристанище Джебел Али. Земята за строежа на църквите е дарена от правителството на Дубай. В края на 2005 г. започва строежът на първата гръцка православна църква.
Организациите за човешки права често отправят критики към нарушаването на човешките права в Дубай. Някои от 250 000-те чуждестранни работници в града живеят в „по-малко от човешки условия“, според Хюман Райтс Уоч. Ръководството на Дубай отрича трудовите несправедливости и е заявило, че обвиненията на Хюман Райтс Уоч са безпочвени. Снимането и документирането на нарушаването на човешките права в Дубай се наказва с високи глоби от закона.
Основни райони на града:
Бур Дубай – историческия център;
Гарденс – туристически район;
Даунтаун – търговски и финансов район;
Дейра – източната търговска част на града;
Джумейра – крайбрежен жилищен район;
Дубай Марина – жилищен район около залива западно от града.
Петролните залежи в Дубай са по-малко от една двадесета от тези на Абу Даби и сега приходите от тях представляват много малка част от тези на града.
Дубай и Дейра се превръщат във важни пристанищни градове за западните държави. Повечето от новите банкови и търговски центрове са построени на пристанището. Още през 80-те и 90-те години на 20. век Дубай се установява като важен търговски център.
Днес Дубай е важна туристическа дестинация и ключово пристанище (Джебел Али построено през 1970 г. и е най-голямото в света), но също така е и финансов център и се развива бързо в областта на услугите и информационните технологии.
Брутният вътрешен продукт на Дубай възлиза на 83,4 млрд. долара през 2011 г. Въпреки че икономиката на Дубай се основава на петрола, приходите от нефт и природен газ представляват по-малко от 7% от приходите на емирството. В Дубай се произвеждат между 50 000 и 70 000 барела (около 11 000 m³) на ден, както и значително количество газ от офшорни находища. Делът на емирството в общите приходи от газ на ОАЕ е около 2%. Нефтените резервни в Дубай намаляват значително и се очаква да се изчерпят в следващите 20 години. Операциите с недвижими имоти и строителството (22,6%), търговията (16%), ентрепотът (15%) и финансовите услуги (11%) са с най-голям дял в икономиката на Дубай. Основните експортни дестинации за емирството са Индия, Швейцария и Саудитска Арабия. Главните реекспортни дестинации включват Индия, Китай и САЩ. Решението на правителството за диверсификация с цел да превърне икономиката от базирана на търговия и нефт в такава, основаваща се на услуги и туризъм, доведе до покачването на цените на недвижимите имоти между 2004 г. и 2006 г. Погледнато в по-дълъг период обаче, пазарът на недвижими имоти минава през обезценяване на много имоти, като много от тях губят до 64% от стойността си в периода между 2001 г. и 2008 г.
В града има две морски пристанища, няколко автогари (най-голямата е в Бур Дубай) и две големи международни летища (Дубай и Ал Мактум). Има добре развита автобусна мрежа, част от спирките са с климатична инсталация. На 30 април 2009 г. е открита монорелсова линия, а на 9 септември 2009 г. е открит Дубайският метрополитен. На 12 ноември 2014 г. е пусната в експлоатация трамвайно движение в един от районита на града – Дубай Марина.
Дубайското международно летище (IATA: DXB) е основното летище на авиокомпаниите Emirates Airlines и Flydubai, обслужващи Дубай и другите емирства на страната. През 2014 г. то обслужва 70,4 милиона пътници, 2,37 милиона тона товари и заема по тези показатели 7-мо място в света. Emirates Airline е националната авиокомпания на Дубай, като през 2014 г. обслужва 142 дестинации в над 70 страни.
Дубай е древен град, известен със своите традиционни пазари (сукове). Местата, които могат да се разгледат, са много, но сред най-известните са Двореца на шейха, Дубайския музей и Джумейра.
Градът е изпълнен с модерни небостъргачи като Емиратските Кули, които са 12-ата и 24-тата най-високи сгради в света, луксозния 7-звезден хотел Бурж Ал Араб, превърнал се в символ на Дубай, както и небостъргача Бурдж Халифа, който е открит на 4 януари 2010 г. Височината му е 828 метра – най-високата сграда в света.
Построени са изкуствени острови, най-големите в света – трите Палмови острова – Джумейра, Джебел Али и Дейра, Остров на света и Дубайска брегова линия, които включват вили, магазини и хотели.
Фонтан Дубай – музикален фонтан, разположен край небостъргача Бурдж Халифа. Един от най-големите и високи фонтани в света – височината на струите му достига 150 метра.
Аквариумът – един от най-големите аквариуми в света, разположен в най-големия търговско-развлекателен център в Близкия Изток – Търговско-развлекателен център Дубай. Друг аквариум се намира в хотел „Атлантис“ на остров Джумейра.
The World – архипелаг край брега във формата на континентите на Земята.
Покритият ски курорт „Ски Дубай“ – първият закрит ски курорт в Близкия изток и един от най-големите в света, с площ от 22 500 квадратни метра (еквивалентен на площта на 3 футболни игрища), целогодишно покрит с изкуствен сняг. Има капацитет от 1 500 посетители. Намира се в търговския център "Mall of the Emirates".
Бастакия – старата част на Бур Дубай. Намира се между градския музей във форта Ал Фахиди, крайбрежния залив и улица Мусала. Повечето от местните сгради са построени в края на 19 – началото на 20 век. Тук се заселват богатите търговци от Персия. Самото име на квартала идва от персийската провинция Бастак. В днешно време Бастакия активно се реставрира и се превръща в културен и туристически център с кафенета, ресторанти, магазини за сувенири и художествени галерии.
Скулптурата "Заедно" – монумент на арабска двойка, облечена в традиционни черно-бели дрехи в типичния за емирството стил, създаден от бял катарски мрамор и шведски черен гранит от сирийския скулптор Лютфи Ромхейн.

БУРДЖ АЛ АРАБ

„Бурдж ал Араб“ (на арабски: برج العرب) е луксозен 7-звезден хотел в Дубай, Обединени арабски емирства. Със своите 321 m, той е четвъртият най-висок хотел в света.
Уникалната сграда е построена върху изкуствен остров, отдалечен на 280 м от брега на Персийския залив, свързан с него чрез тесен мост, който минава над самата водна повърхност.
Строежът на хотела започва през 1994 г. и е отворен за гости на 1 декември 1999 г. Хотелът има формата на корабно платно. На самият му връх има площадка за хеликоптери, ресторант Ал Мунтаха и бар Скайвю бар с гледка към океана.
Любопитен е фактът, че погледнат от към морето, очертанията на хотела (основната конструкция по вертикала и кръстосания висящите ресторант и бар на върха на конструкцията) наподобяват „християнски кръст“.
В „Бурдж ал Араб“ няма стандартни стаи. Най-малкият апартамент заема 169 m2, а най-големият – около 780 m2. Цената за нощувка варира между 1000 $ и 15 000 $. Кралският апартамент е най-скъп – 28 000 $.

„Бурдж ал Араб“ има най-високото лоби в света – 180 m.
Ресторантът „Ал Мунтаха“ се намира на 200 м над Персийския залив и предлага превъзходна гледка към Дубай от високо.
Ресторантът „Ал Махара“ се намира под водната повърхност и предлага предимно морски деликатеси. До него се достига чрез съоръжение, което прилича на подводница, а пътуването трае 3 мин.
Архитект и инженер на проекта са английската консултантска фирма „Аткинс“, а построяването на хотела е предоставено на южно африканската фирма „Мъри и Робъртс“. Три години отнема построяването на изкуствения остров и по-малко от три години построяването на самата сграда.
Това е най-високата сграда с мембранна фасада, най-високият хотел и първият 7-звезден хотел, надвишаващ 305 м.
През март 2004 г. професионалният голф играч Тайгър Уудс прави няколко удара и изпраща топките в океана от площадката за хеликоптери на върха на хотела.
През февруари 2005 г. професионалните тенисисти Роджър Федерер и Андре Агаси изиграват приятелски мач на височина 211 м на площадката за хеликоптери, превърната специално за мача в игрище за тенис. Площадката не е имала ограничители или ограда по краищата.
Близо 1,790 m² от стените му са декорирани с чисто злато!

БУРДЖ ХАЛИФА

Бурдж Халифа (на арабски: برج خليفة; букв. „Кулата на Халифа“), известен преди откриването си като Бурдж Дубай, е небостъргач в Дубай, Обединените арабски емирства, който със своята обща височина от 828 m е най-високата конструкция, строена някога. Строителството му започва на 21 септември 2004 година, а сградата е официално открита на 4 януари 2010 година. Сградата е част от новоизградения комплекс Даунтаун Дубай, разположен в близост до главния търговски квартал на града и заемащ площ от 2 km².
Проектът на Бурдж Халифа е изготвен от американското бюро Скидмор, Оуингс и Мерил, като главен архитект е Ейдриън Смит (архитект), а главен конструктор – Уилям Бейкър.Главен изпълнител е южнокорейската компания Самсунг.

Общата стойност на Бурдж Халифа е около 1,5 милиарда долара, а на целия комплекс Даунтаун Дубай – 20 милиарда долара. Завършването на проекта съвпада със Световната икономическа криза, започнала през 2007 година, както и с пренасищането на местния пазар на недвижими имоти. Тъй като емирството Дубай е затруднено в обслужването на дълговете си, то е принудено да търси помощ от съседното емирство Абу Даби. В резултат на това по време на церемонията по откриването сграда изненадващо е преименувана от Бурдж Дубай на Бурдж Халифа в чест на емира на Абу Даби и президент на Обединените арабски емирства Халифа ибн Заид ал-Нахаян, заради критичната помощ, оказана от него за проекта.
През март 2009 от предприемача Емаар Пропъртис обявяват, че цената на офисните площи в сградата е достигнала 43 хиляди долара на квадратен метър, а на жилищата – 37 хиляди долара на квадратен метър. Поради слабото търсене на пазара на недвижими имоти в Дубай, наемите в Бурдж Халифа спадат с 40% за първите десет месеца след откриването на сградата. През октомври 2010 година около 825 от 900-те жилищни апартамента остават празни.
Дизайнът на Бурдж Халифа е базиран на комбинираните геометрични компоненти, характерни за ислямската архитектура. В дизайна на сградата има включени архитектурни и културни елементи, характерни за региона. Y-образната основа е идеална за хотелски и жилищни сгради, тъй като чрез нея се постигат максимален брой стаи с външен изглед и максимално оползотворяване на слънчевата светлина. Сградата се състои от три компонента, разположени около централно ядро. С нарастване на височината, в страничните компоненти са направени тераси, така че страничните компоненти стават все по-тесни до върха. Броят на терасите е 27. Най-отгоре се показва централното ядро, върху което е поставена кула. В най-високата си точка кулата се люлее хоризонтално, като прави осцилации с дължина 1,5 метра.
Бурдж Халифа е проектиран като централният елемент на Даунтаун Дубай, мащабен градоустройствен комплекс със смесено предназначение, който включва 30 000 жилища, 9 хотела, 30 000 m² паркови площи, поне 19 високи жилищни сгради, търговския център Дубай Мол и изкуственото езеро Бурдж Халифа с площ 120 000 m². Основната цел на Даунтаун Дубай, както и на другите внушителни строителни проекти в Дубай, като Палмовите острови, е да привлекат вниманието на чуждите инвеститори към пазара на недвижими имоти в града.
Съгласно проекта на долните 37 етаж има хотели, като между 9 и 16 етаж е разположен хотел „Армани“. Между 45 и 124 етажи има луксозни апартаменти. Върхът на сградата е оборудван с комуникационна техника.
Бетонната конструкция на сградата достига до 586-я метър – 155-ти етаж (който е мезонетен). Следва метална конструкция до 162-и етаж на височина от 624 метра. На тази височина приключва официалното броене на етажите. От тук нагоре, до височина 768 метра следват още 44 етажа (продължава металната конструкция). Последната част от сградата представлява мачта, която се издига до височина около 828 метра.
Построяването на Бурдж Халифа връща рекорда за най-висока конструкция в света в Близкия изток, където той се държи в продължение на четири хилядолетия от Хеопсовата пирамида, преди да бъде надминат през 1311 година от Кьолнската катедрала в Европа.

Със своята изключителна височина сградата държи няколко световни рекорда:
Най-висок небостъргач до върха: 828 m (предишен рекорд: Тайпе 101 – 509,2 m)
Най-висока конструкция, строена някога: 828 m (предишен рекорд: Варшавска радиомачта – 646,38 m)
Най-висока съществуваща конструкция: 828 m (предишен рекорд: KVLY – 628,8 m)
Най-висока свободно стояща конструкция: 828 m (предишен рекорд: Си Ен Тауър – 553,3 m)
Сграда с най-много етажи: 160 (предишен рекорд: Уилис Тауър – 108)
Най-висока асансьорна инсталация
Най-бърз асансьор: 18 m/s (предишен рекорд: Тайпе 101 – 16,83 m/s)
Най-високо вертикално изпомпване на бетон при сграда: 606 m (предишен рекорд: Тайпе 101 – 449,2 m)
Първата най-висока конструкция в света, включваща жилищни площи
Най-висока външна наблюдателна площадка: 452 m
Най-висока джамия – на 158-ия етаж
Най-висока структурна фасада от алуминий и стъкло: 512 m
Най-висок плувен басейн – на 76-тия етаж
Най-висок нощен клуб – на 144-тия етаж