Остров Лефкада е четвъртият по големина от групата на Йонийските острови. Заедно с множеството малки островчета, пръснати около него (Меганиси, Каламос, Кастос, Скорпиос, Скорпиди, Мадури, Спарти, Тилия, Китрос и други) съставляват община Лефката, с едноименна столица, разположена на Източният бряг на острова.

Това, което отличава Лефкада от всички останали Йонийски острови е, че на практика той е бил част от континента. По време на управлението на Коринт бива прокопан канал, с който той се отделя от континента и добива характеристиката на истински остров. Днес отново е свързан с континенталната част чрез изкуствено насипан провлак, което го прави изключително лесно достъпен, предвид, че не се налага ползването на ферибот.

Две легенди са свързани с Нос Лефкада, откъдето се считало, че е най-краткият път към царството на Хадес . Единият мит разказва за богинята Афродита, която след като изгубва своя любим Адонис идва на острова, и скача в морето в опит да се самоубие от мъка. Тогава Персефона помолила съпруга си Хадес да опрости греха на Афродита и да я върне в света на живите. От същият нос се хвърля във вълните на морето и древногръцката поетеса Сафо, която се разделила с живота си в името на любовта. В чест на тази саможертва идва и името на острова – Лефкада от Лефкас петра (бели скали), тъй като скалите, от които Сафо полетяла са бели на цвят.
По-късно, когато римляните завладяват територията на древна Елада, също продължават традицията за хвърляне във вълните на морето, като целта не била непременно да се простят с живота си, а по-скоро като ритуал, след който получавали опрощение на греховете си.

Според археологическите находки първата столица на острова е била Нирикос (7 в.пр.Хр.). От този период Лефкада става колония на Коринт и съответно участва във всички събития на този период: битката при Саламина и в Пелопонеската война – като съюзник на спартанците, а по-късно жителите на острова взимат и активно участие в експедицията на Александър Велики.
След завладяването от римляните, съдбата на Лефкада не се различава особено от тази на останалите острови в Йонийско море. През различните завоеватели преминава от едни ръце в други, било като плячка от битка или като зестра при сключване на брак. Също така бива под управление на венецианци, французи, англичани и това продължава до 1864 г., когато заедно с останалите Йонийски острови се присъединява официално към Гърция.

Днес остров Лефкада е място, което привлича посетители от цял свят, различни по възраст и интереси. Една от причините е невероятната девствена красота на природата, която е съхранена и до днес. Благодарение на това островът е в челните позиции на световните класации за най-красиви плажове. Най-известните от тях, чийто снимки са по кориците на известни туристически списания са Порто Кацики (Porto Katsiki), Катисма (Kathisma), Егремни (Egremni).
Освен с плажовете си, остров Лефкада е известен и като едно от най-добрите места за уиндсърф. В Южната част, под Василики (Vassiliki) е мястото, което събира сърфисти от цял свят. Наред с това любителите на подводни спортове могат да се насладят на красотата на Йонийско море, с неговата неповторима флора и фауна.
И въпреки, че островът предлага всички съвремени удобства за своите посетители, това не нарушава идилията, която е съхранена и до днес в селцата, които се намират във вътрешната част на острова, и където местните жители все още се обличат в традиционни облекла и са запазили традициите от миналото.